Не е никак приятно да се разровиш в нечестивата страна на футбола. Вонята се надига бързо, стига надалеч и отнема още мъничко от чара на играта. Обичаме да си говорим за традиции, символи, клубни легенди, но колко значат те всъщност в наши дни? Имат ли наистина своето място или просто опитваме насила да задържим тази последна въздишка на романтиката?

Вчера Икер Касияс напусна Реал Мадрид. Стори го с достойнство, непринудено и със сърце – така, както сезон след сезон бранеше „кралската“ идея. Стори го с много болка. Стори го сам – така, както се чувстваше през последните 2-3 години. Медиите в Испания с известно недоволство подчертаха, че световният и двукратен европейски шампион не разреши да има въпроси по време на пресконференцията си. Ясно е, че вратарят има какво да каже за отношенията си с Флорентино Перес, с Жозе Моуриньо, с когото се сетите… Щеше да му бъде толкова лесно, но Икер за пореден път избра да бъде кавалерът, който винаги е бил. „Преди да ме запомните като добър или лош вратар, се надявам да ме помните като добър човек“, каза той пред скупчилите се камери и фотоапарати, които чакаха и нещо малко по-пикантно.

А Перес би заслужил всяка лоша дума, най-малкото заради пазарлъците около обезщетението на Касияс. Архитектът може и да измъкна клуба от неприятната финансова ситуация от началото на века, ала мнозина сочат него за човека, който разби „Лос Галактикос“, когато не поднови договора на Висенте дел Боске и прогони Клод Макелеле. Десетата отново върна на Реал ореола на един от топ отборите на планетата, но колко от големите фигури в историята на „лос бланкос“ през новия век приключиха кариерата си на „Бернабеу“? Последният беше Зинедин Зидан през 2006 година. Раул беше тласнат към трансфер, сега същото се повтори с друг от юношите на Реал. Истината е, че през новото хилядолетие клубната академия е тотално загърбена. Приоритетът и в двата престоя на Перес е трансферният културизъм под мотото, че всеки е заменим, стига да дойде по-скъп заместник. Давид Де Хеа отбеляза солиден прогрес в последния си сезон в Манчестър Юнайтед, а предвид 34-те години на Касияс е време да се помисли за дългосрочен вариант. Тогава за какво беше привлечен Кейлор Навас? По същата причина, поради която дойде и Хамес Родригес – акумулирането на имидж. Двамата бяха сред най-ярко блестящите играчи на Мондиал 2014 и… повече не беше нужно. Универсалният боец Анхел Ди Мария бе засилен в Юнайтед, за да се балансира бюджетът, нищо че бе сред героите за дубъла. Диего Лопес, който в хода на сезона подписа нов договор, също бе жертван без капка съжаление. Карло Анчелоти направи чудеса, за да интегрира новите в игровия си план, но нямаше как да повлияе върху разочарованието у тарторите в състава си. Крехкият баланс на италианеца се задържа до декември, когато дойде и контузията на Модрич, а после треньорът обра негативите. Сега на Рафа Бенитес се пада сизифовската мисия да успее въпреки отломките от разпада. Разпад, стартирал след гола на едно друго момче, закърмено с ценностите на Реал - Алваро Мората.

Респектът се превръща не в дефицитна стока, а в мит. На няколко хиляди километра през Ламанша, докато Касияс слагаше край на цяла ера, видяхме още една демонстрация за това. „Звездата“ на Ливърпул Рахийм Стърлинг най-накрая постигна целта си и след хиляди детинщини клубът прие офертата на Манчестър Сити. Честно казано, изглежда нелепо да поставям двамата един до друг – 20-годишен хлапак, на когото 100 хиляди паунда седмично не му пълнят окото, и един от малкото оцелели джентълмени на модерната игра. Сякаш излагаш пещерна рисунка, надраскана с въглени, до дигитална фотография. Въпреки всичко те са различните лица на една и съща монета. Още по-знаменателното за „червените“ е, че това се случва в лятото, в което те изпратиха Стивън Джерард. Английският футбол винаги е отделял специално място на традициите, но те не носят същия престиж като преди. Трофеите винаги ще бъдат с предимство, това е безспорен факт, но сега битуват модни сентенции от типа на „искам да играя в Шампионската лига“, „искам да бъда част от невероятен проект“, „искам отборът да отговаря на амбициите ми“… Нима има футболист, който ще се радва да поритва по 20-30 минути всяка неделя в четвърта дивизия? Естествено, че не. Всеки е свободен и по-важното – длъжен да преследва най-доброто за себе си. Въпросът е на какво си готов, за да го постигнеш. Няма нищо мъжко в това да кажеш, че ти пречи човекът, който реално ти е предоставил път за големия футбол. Стърлинг може и да дебютира при Кени Далглиш, но именно Брендън Роджърс беше човекът, който го превърна в нещо повече от голобрада атракция за феновете. Северноирландецът показа рядък инат в това начинание. Дори през втората половина от миналия сезон, когато формата на Стърлинг - но не на младата надежда Стърлинг, а на титуляра Стърлинг -  отлетя с дима от наргилетата. Той се застъпи за младока още първия път, когато под влиянието на агента си роденият в Ямайка играч изнуди мърсисайдци за по-тлъсто възнаграждение. Със сигурност без подкрепата на Роджърс Стърлинг едва ли щеше да го получи. Наставникът има своите недостатъци като треньор, ала по никакъв начин не заслужава подобно отношение от играч, за когото неведнъж си е слагал главата в торбата.

49 милиона паунда може би звучат като трансферен удар за Манчестър Сити, но със сигурност Порто уцели истинската „десетка“. Португалците подписаха с един от малкото футболни мохикани, които заеха мястото си сред големите, докато "наемник" все още беше мръсна дума…