Оформиха се три категории футболни клубове в света. Нормални, или с други думи обикновени. На практика това са около 95% от всички. Останалите 5% се разпределят между другите две категории. Класически грандове – богати на традиции, богати на успехи и богати на пари. От типа Реал, Барселона, Манчестър Юнайтед, Ювентус, Милан, Интер, Байерн... И новобогаташи – Челси /малко по-отдавна/, Манчестър Сити, ПСЖ, Анжи Махачкала, а вече и Зенит.

Благодарение на своите мегабогати и хиперамбициозни собственици и спонсори, най-вече арабски шейхове или рускоезични магнати и компании, те искат бързо да извървят пътя до славата. А той тръгва от доста ниска стартова точка. В някои от случаите почти от анонимността. Но Челси вече спечели два пъти титлата на Англия, а тъкмо когато Абрамович се беше кротнал – и Шампионската лига. Ман Сити е актуалният шампион. Значи, примерите за подражание са налице, нормално е да има последователи.

Онзи ден руският Зенит бръкна дълбоко в касата на Газпром и извади оттам 100 милиона евро за двама играчи. Бразилецът Хълк /60 милиона/ и белгиецът Витцел /40 милиона/. Ха! Нормални ли са тези пари? Ако вземем като база за сравнение именно Челси, то Абрамович изглеждаше готов да извади 38 милиона за адаша на анимационния герой, но чак 60...

Явно отново бе платен данък „студ“ за горницата от трансфера. Има и данък „затънтеност“, като в случая с Ето `O. Тези дни покрай неочаквано словесно изригване на Кристиано Роналдо беше припомнена ранглистата на най-добре платените футболисти в света. Камерунецът взима в дагестанския Анжи Махачкала 20 милиона евро годишно и е убедителен водач. А двете актуални мегазвезди Меси и Роналдо са съответно девети и десети с 10,5 млн. и 10 млн. Точно над тях по приходи се нарежда някой си Дарио Конка – аржентинец от китайския Гуанджоу, простете за невежеството.

Има два пътя към успеха. Един от тях е постоянният и дългогодишен труд, който ражда талант след талант. Барселона, например. Или етническият модел Атлетик Билбао. Или дори БАТЕ Борисов, който като усърдна мравчица събира и печели авторитета си зрънце по зрънце.

Другият начин е с петролното кранче. Врътваш го малко по-рязко и си купуваш успеха.

И двата пътя са валидни. Само че единият от тях е доста по-вулгарен. Особено на фона на световната икономическа криза, на глада и мизерията в много точки от планетата.