Луис Суарес пак проплака. Проплака като... малко детенце за хамбургер от „Макдоналдс“. Направи го за пореден път, досущ като онези свои сънародници и кръвни братя от латиноамериканските сериали. Може би такава им е съдбата, отредена от оня горе. Да хленчат. Явно така им харесва.

Преди време Луис Суарес изля душата си пред родните медии в Уругвай. Сега реши да го направи и пред тези в Англия. Пред онези, които същият персон само до преди месец плюеше, така както каруцар плюе магарето си, което така и не може да хване правия път по пътеката.

Проплака и обвини своя клуб. Клуба, чиито интереси трябваше да защитава, и за който трябваше да се бори. Обвини Клуба, който яростно го бранеше и стоя зад него при всяка негова изцепка. Изцепки, заради които страдаше не само Клубът, но и хора, постигнали много повече от него и дали много повече на Ливърпул. Страдаха заради Суарес. Защо?

Както в живота, така и във футбола, на някои хора паметта им е много къса. Прекалено къса. Такава е и на Суарес. Такава беше и на едно Хлапе.

Суарес е великолепен футболист, но просто толкова... просто футболист...