„Бяхме фантастични в продължение на 44 минути и 55 секунди в първата част, но изключихме в решителния момент”. Така звучеше анализът на Брендън Роджърс след загубата на Ливърпул от Анжи в мач, който рано-рано получи клеймо „Да не се взема под внимание!”. Три 19-годишни момчета трябваше да решават дагестанския ребус, докато Джерард, Суарес, Агер, Шкъртел и Сахин останаха в Англия, за да се готвят за предстоящия двубой с Челси. И само да не бяха тези пет секунди…

Всъщност те са нещо повече от сблъсък с реалността – превръщат се в отличителна черта. Видяхме ги срещу Манчестър Сити, когато едно паническо подаване към вратаря донесе точката на „гражданите”. Имаше ги и при домакинството на Арсенал, когато Джерард подари топката на Вермаелен в центъра на терена, а Подолски довърши останалото. В реванша с Хартс за влизане в групите на Лига Европа те бяха отредени за Пепе Рейна, а срещу Йънг Бойс се случиха цели три пъти. При загубата от Удинезе пък продължиха повече от половин полувреме.

Когато американските собственици назначиха Роджърс през лятото, те му дадоха пълната свобода да наложи собствената си философия за играта – с много движение на топката по тревата, продължително владеене и изцяло новата за клуба схема 4-3-3 (или по-точно 4-1-2-2-1). Тогава и двете страни се съгласиха, че това е дългосрочен проект, който си заслужава чакането. И ето, че идват онези пет секунди, които напомнят, че все още живеем в настоящето. Ако погледнем към изравнителното попадение на Суарес срещу Нюкасъл, няма как да пропуснем, че то падна ВЪПРЕКИ налагания от Роджърс стил: след дълъг пас на Хосе Енрике и феноменално овладяване на кълбото от нападателя.

Истината е, Ливърпул все още не е готов да заиграе като Испания или Барселона, каквато е идеята. Проблемът не е само в липсата на изпълнители – смелият ход на Роджърс с налагането на Сусо, Стърлинг и Уисдъм рано или късно ще даде резултат. Мърсисайдци обаче пропускат един важен момент в поведението на образците си – активната преса във всички зони. Северноирландецът изтегли защитния вал много по-близо до халфовата линия, но отборът все така предпочита търпеливо да отблъсква атаките на противника в собствената половина, вместо да търси бързо отнемане на топката. С наполовина свършената работа Ливърпул се оказва твърде уязвим за отбори с по-директен стил.

Освен всичко останало Роджърс трябва се справи и с основния минус на „побарселончването”, което ще направи тима му лесно предвидим. Селтик доказа, че дори и каталунците имат нужда от план "Б", а какво остава за Ливърпул, който на практика разполага с един нападател (не по вина на Роджърс) и без халфове, който да помагат при вкарването на голове.

Статистиката от началото на сезона е по-безпощадна като пума – 11 точки в първите 10 кръга. Ако прибавим към тях неправилно отменения победен гол срещу Евертън и пресилената дузпа в полза на Юнайтед, която донесе трите точки на „червените дяволи”, то активът потенциално е можел да стигне 14 точки. Което значи две неща: първо, мястото във втората половина на таблицата остава непроменено и, второ, Роджърс пак ще е записал по-слаб старт от уволнения си предшественик Кени Далглиш. През миналия сезон Ливърпул спечели 15 точки за същото количество срещи, като програмата в никакъв случай не бе по-благосклонна от настоящата с мачове срещу Юнайтед, Тотнъм и Арсенал.

Единственото, което задържа бившият асистент на Моуриньо над повърхността, е, че от Рафаел Бенитес насам той е единственият, който се опитва да придаде ясна визия на тима. Все някога петте секунди ще се обърнат и в негова полза, а сблъсъкът с Челси може да е едно добро начало.