В мача срещу Манчестър Сити видяхме истинския Клопо! 

Няма как да кажа, че сме видели „истинския Ливърпул”, тъй като този състав на мърсисайдци, точно с тези играчи така и не съм сигурен какво точно може, какъв точно потенциал притежава за да съм сигурен, че това му е играта. Като срещу Сити в събота вечер. Но точно в двубоя, в който сякаш английските режисьори на прякото предване бяха решили да дават в кадър възможно най-рядко немеца, видяхме неговото отражение на терена. Ливърпул игра като онзи симпатичен и ярък Борусия Д, който натрупа много нови фенове през последните години.

Подобна заявка имаше и при гостуването на Челси, но приемаме, че тимът на Моуриньо бе в лоша серия, пък и достигнатите висини срещу Сити бяха наистина само загатнати на „Стамфорд Бридж”. Но пък за тези, които биха обезценили този успех, нека все пак обединим двата мача и заключим, че Ливърпул с Юрген Клоп с огромна лекота, с красива игра и с вдъхновение взе гостуванията си на двата последни шампиона на Англия.

След тези силно изстреляни във въздуха мощни куршума, видно е, че на Клоп и неговите момчета предстои по-трудното. Как да се избегнат нелепи пропуски на точки, като домакинството на Палас? За мнозина това е странно и абсурдно, но Ливърпул категорично е заседнал в графата „непостоянни” отбори, които реално включват резултати от всякакъв калибър. При всяко споменаване на комбинацията Клоп + Ливърпул, се казва, че с тези играчи няма как да се получи. И това е вярно в голяма степен. Пред новия треньор е поставена цел да изстиска каквото успее – най-напред до зимата, после до края на сезона. И да уцели правилните нови попълнения. Разбира се, и тези, които ще се наложи да освободи. Чисто спортните цели също са налице и не трябва да бъдат надценявани. Ливърпул трябва да продължи напреди и докъдето може в Лига Европа, същото важи и за ФА Къп.

Реално е обаче да се прицели в спечелването на Купата на лигата, още повече след масовото отпадане там на силните тимове. Ливърпул е на четвъртфинал, а най-стряскащото име от останалите е това на...Манчестър Сити. Може би вече с една идея по-малко стряска. Колкото да битката в Премиършип – там Ливърпул единствено се нуждае да наваксва, да трупа актив, да почуства онази сигурност на отбор, от който понякога нещо зависи. Топ 4 или нещо друго би следвало да дойде следствие на постигането на тези неща.

Не трябва да се подценява рязкото повдигане на симпатичността като отношение към отбора. Ливърпул години наред бе подритван иронично, бе подиграван, осмиван. Сега, най-вече заради емблематичното треньорско присъствие до себе си става по-ведър, приветлив и симпатичен. И с мачове като този срещу Челси и най-вече като продукцията срещу Сити става и приятен за гледане, предлага футбол който буди реакции, не само безличие.

Съставът на червените в момента е пълен с имена, които Клоп би могъл да извади на показ, да утвърди до степен на големи звезди, трябва му само още малко време. Да не се казва, че „там имат само един Коутиньо и толкоз!”. Да, сещаме се и за Стъридж, който никой не знае и не помни вече кога пак  се контузи и кога пак би трябвало да се върне в игра. Изпуснаха му дирите. Но т.нар. от мнозина „дръвчета”, при това като се замисля, не без основание за някои от тях, биха могли да израстнат, да попият от влиянието на Клоп, да се хванат за неговата аура. Дали ще станем свидетели на този процес – скоро ще разберем. Но е факт, че в събота привечер избрах да гледам Ливърпул на гърба на Реал – Барса. И не съжалих! Видях Клопо из целия терен в продължение на целия мач!

П.С. Друг е въпросът, какво точно се случи в този отрязък с двата най-скъпи отбори в света – Реал М и Манчестър С?