Броени дни преди тазгодишния финал на Шампионската лига в Киев между Реал Мадрид и Ливърпул на български излезе книга, посветена на историята на мърсисайдци. Изданието „Ливърпул. Историята на един велик футболен клуб в десет мача” (ИК „Сиела”) от спортните журналисти от Острова Джонатан Уилсън и Скот Мъри проследява десет ключови двубоя на тима от Анфийлд от основаването му през 1892 г. до легендарния финал в Европа, който Ливърпул печели след дузпи с 6:5 срещу Милан през 2005 г. в Истанбул. Освен история, книгата съдържа повече от 30 цветни и черно-бели автентични фотографии. Преводът от английски език е на Христо Димитров, а оформлението на корицата – на Дамян Дамянов.
Предлагаме ексклузивен откъс от „Ливърпул. Историята на един велик футболен клуб в десет мача”:
Купа на УЕФА, четвърти кръг, първи мач, „Стадио Олимпико“, Рим, 15 февруари 2001 г.
Рома 0:2 Ливърпул
Оуен 46’,71’
Франческо Антониоли Сандер Вестервелд
Кафу Маркус Бабел
Хидетоши Наката Сами Хюпия
(Маркос Асунсао 51)
Винченцо Монтела Стефан Аншо
Емерсон Джейми Карагър
Дамиано Томази Ник Бармби
(Габриел Батистута 66)
Валтер Самуел Дитмар Хаман
Алесандро Риналди Гари Макалистър
Марко Делвекио (Гигу 82) Роби Фаулър
Амедео Мангоне Майкъл Оуен (Яри Литманен 79)
Венсан Кандела Кристиан Цийге (Владимир Шмицер 74)
Фабио Капело Жерар Улие
Съдия: М. Мерк
Жълт картон: Мангоне
Зрители: 59 718
източник: ciela.bg
Безспорно най-великото постижение на Ливърпул през ерата на Висшата лига е победата във финала на Шампионската лига през 2005 г. в Истанбул под ръководството на Рафаел Бенитес. Но както Бил Шанкли би бил принуден да гради всичко от нулата, ако тимът на Джордж Кей не беше поддържал огъня с титла и финал за Купата на Англия в годините след Втората световна война, а трикратният носител на Купата на европейските шампиони Боб Пейсли винаги ще е задължен на Шанкли за огромната му подготвителна работа, така и Бенитес и класният състав от 2005 г. трябва да благодарят на Жерар Улие за възстановяването на европейската репутация на клуба, чийто статут бил сериозно уронен през десетилетие на притеснителен упадък след годините на екипа от „Стаята с обувките“.
В наши дни Улие е уважаван, но не и обичан, отчасти заради философията му за функционалността пред естетиката и отчасти защото този подход и аристократичните му маниери доведоха до изтикването в ъгъла и отлъчването на любимци на публиката като Яри Литманен, Никола Анелка и особено Роби Фаулър. Но историята със сигурност ще е по-благосклонна към него. Ливърпул бил буквално в руини, когато Улие се присъединил към клуба като втори мениджър през 1998 г. и първо помагал, а след това бързо заместил Рой Евънс, който сякаш бил загубил мотивация. За три години клубът спечелил втория си требъл, като триумфирал и в трите турнира за купи, в които участвал – уникално постижение за английски отбор. През този период Ливърпул имал и късмет, на моменти дори страхотен, но успехите през 2001 г. били внушителни и си заслужавали доброто стечение на обстоятелствата.
източник: ciela.bg
Улие щял да предприеме и две неуспешни атаки на титлата във Висшата лига преди влошеното му здраве да стане причина за лоши преценки и проектът да рухне. Но до принудителната си оставка през 2004 г. той бил изградил основите на клуба и бил върнал увереността дотолкова, че отборът можел да се бори за големите трофеи у дома и в Европа. Неговият заместник имал възможността да изведе нещата на по-високо ниво.
Смяната на Улие с Бенитес не била кой знае какъв скок. През 2001 и 2002 г. Ливърпул бил не по-лош отбор от всеки друг в Европа, като през 2001 г. спечелил Купата на УЕФА, а през следващия сезон се представил добре и в Шампионската лига. За Купата на УЕФА били отстранени бъдещите шампиони в Серия А Рома, Порто, който бил на крачка от европейски успех, Барселона на Лоренсо Сера Ферер и вдъхновеният и опасен тим на Алавес, за който звездите за кратко се били наредили благоприятно.
По правило победата във финала за Купата на УЕФА над Алавес през 2001 г. би трябвало да е най-значителното постижение на Улие – шеметен европейски финал и успех с 5:4 след златен гол в продълженията. Срещата тогава била определена за „най-великия европейски финал“, а това никак не било малко в ера, когато спомените за умопомрачителния обрат на Манчестър Юнайтед във финала на Шампионската лига през 1999 г. били все още свежи и той се смятал от много хора за недостижим като драматизъм.
Този мач станал знаков за успехите на Улие, името му винаги ще бъде синоним на требъла от 2001 г., но е абсолютна аномалия в статистиката на мениджъра. За добро или за лошо Улие залагал всичко на контрола. Този финал с опияняващите, луди девет гола е просто антипример за потискащия гений на французина. Неговият подход понякога, всъщност доста често, направо убивал спектакъла. Но пък носел резултати, а през 90-те години Ливърпул бил загубил навика да ги постига. Но пък когато микромениджърските планове на Улие се случвали в детайли, представянето на Ливърпул можело да бъде истинска наслада.
източник: ciela.bg
Зенитът на неговото управление бил в Рим, както често се случвало в историята на клуба. Ливърпул победил Рома в първия мач от четвъртия кръг на успешната кампания за Купата на УЕФА. Италианците били на път да спечелят първото си „скудето“ от 1983 г. и били смятани за фаворити в сблъсъка. На „Стадио Олимпико“ обаче отборът на Улие ги обезличил напълно и се възползвал напълно от шансовете си, като демонстрирал контрол, целенасоченост, а накрая и немалко арогантност. „Да дойдеш в дома на лидера в Серия А и да спечелиш толкова хубаво и убедително е наистина прекрасно“ – казал Улие, грейнал като горд родител. Имал пълното право. Това бил, както пише Оливър Кей в „Таймс“, „най-значителният резултат за повече от десетилетие“. „Ако единайсетте години от последната титла бяха уморителни за феновете, (победата в Рим) даде още по-убедително доказателство, че следващите десет ще си струват чакането.“ Европа напълно обяснимо била забравила за Ливърпул след гръмките му успехи през 80-те, но сега те били припомнени. Ливърпул се бил завърнал.
В Англия Купата на УЕФА винаги е била недолюбвана и подценявана. Това е странно, понеже като определение турнирът категорично бил смятан за втори по статут след Купата на европейските шампиони и нейния съвременен еквивалент Шампионската лига, но като качество разликите невинаги били особено доловими. В годините, когато за КЕШ участвали само шампионите, в Купата на УЕФА попадали забележително силни тимове от всички големи футболни страни, тимове във възход, такива, които щели да спечелят вътрешните си първенства, както и млади състави, току-що напъпили или тъкмо разцъфващи. (Не е случайно, че двата триумфа на Ливърпул за Купата на УЕФА през 70-те години съвпаднали и с титли в Първа дивизия, а вторият през 1976 г. бил предвестник на доминирането в най-престижния европейски турнир.)
Към момента на осминафинала за Купата на УЕФА през 2001 г. Ливърпул на Улие определено се развивал. Но съперникът, Рома на Фабио Капело, бил близо до върха си. По пътя си към титлата в Серия А „вълците“ разполагали със звезден състав от отбраната до нападението. В защита били капитанът на Бразилия Кафу и аржентинецът Валтер Самуел, напред играели Габриел Батистута и Марко Делвекио, а зад тях действал великолепният атакуващ халф Франческо Тоти. Рома бил втори фаворит за Купата на УЕФА след Барселона, който отпаднал рано от Шампионската лига, но изглеждал много опасен с играчи като Ривалдо, Патрик Клуиверт, Марк Овермарс и Пеп Гуардиола (както и с младия Пепе Рейна на вратата). Между двата съперника имало такава разлика, че шансовете на Ливърпул да вдигне трофея преди двубоя били оценявани на 16:1, което е достатъчно красноречиво. Коефициентът на Рома бил 9:2, малко по-слаб от този на фаворита Барса (4:1), но доста по-добър от другите европейски грандове като Интер (15:2) и Парма (9:1).
източник: ciela.bg
Струва си да се върнем към отборите в турнира, тъй като триумфът на Ливърпул и победата над Рома по пътя към него са сериозно подценявани. Турнирът бил невероятно силен, а Рома бил крайно опасен съперник, а в Серия А водел с шест точки през втория Ювентус със Зинедин Зидан. Вярно е, че за първия мач с Ливърпул на „Стадио Олимпико“ отборът на Капело бил без Тоти, имал леко разтежение в слабините и получил почивка преди двубоя от първенството срещу Лече, но съставът бил наистина добър. „Шампионатът си остава приоритет за моя клуб и трябва да действаме спрямо него“ – настоял Капело преди мача. Батистута бил голмайстор на Италия, но останал на пейката, тъй като имал дребна травма и щял да бъде пуснат само в случай на крайна нужда. Но Рома разчитал все пак на Делвекио и Винченцо Монтела, а Ливърпул също имал проблеми с контузии – Стивън Джерард, Емил Хески и Дани Мърфи били извън групата.
Улие си давал ясна сметка колко важен е мачът за развитието на отбора. „Хората говорят, че двубоите с Рома ще покажат доколко сме напреднали – казал той преди първия мач. – Това не е справедливо, тъй като срещу Рома няма как действително да прецениш един млад отбор, който едва започва да се развива и да разцъфва. Рома е страхотен тим и в момента просто не може да става дума за сравнение.“ Улие бил прав за качеството – на хартия Рома бил значително по-силен, по-далеч напред в развитието си и с повече успехи, но една част от анализа била леко подвеждаща: средната възраст на титулярите на Рома била 27,4 години, а Ливърпул бил незначително по-млад с 27,1 години.
Коментирай