Ливърпул постигна съкрушителна победа с 5:2 над Евертън в голямото мърсисайдско дерби на 15-тия кръг на Висшата лига. Двубоят за пореден път през сезона посочи в каква посока се движат кампаниите на двата тима. Самата среща обаче предложи някои интересни тактически решения и проблеми пред двамата мениджъри, които в една или друга степен оформиха цифровото съотношение на светлинното табло.

Двата тима заложиха на различни от обичайното тактически постройка в началото на срещата. Евертън през голяма част от сезона залага на 4-2-3-1, но за дербито, както и за предишния двубой – гостуването на Лестър, Марко Силва заложи на 3-4-3 с топката и 5-4-1 бея нея. Идеята на португалеца изглеждаше ясно още в мача срещу Лестър – повече стабилност при владеенето на топката и по-пасивен дефанзивен подход, който да намали възможностите пред собствената врата.

Юрген Клоп се беше спрял на необичаен състав, който беше подреден в 4-2-3-1/4-4-2, като липсваха редица основни играчи като Роберто Фирмино, Мохамед Салах и Джордън Хендерсън. Всички те бяха на резервната скамейка.

В първия половин час на срещата се очерта добре идеята на германския специалист за спечелването на срещата. Клоп и неговият щаб експлоатира една от слабостите на защитаването в 5-4-1 и по-конкретно в постройката на Евертън. „Карамелите“ действаха в среден блок, искайки да ограничат пространството между своите линии. Гостите не предприемаха по-сериозна преса, а линията от 5-ма в отбрана се опитваше да стои максимално високо, за да намали до минимум пространството между защитници и полузащитници.

В тази стратегия имаше два изявени недостатъка. От една страна, липсата на преса и наличието на само един нападател означаваше, че централните бранители на Ливърпул имат възможност да разиграват спокойно, с достатъчно пространство пред себе си, за да търсят и дълги пасове. Същевременно момчетата на наставника Марко Силва държаха линията на защитата си на около 35-40 метра от своята врата, което означаваше огромно пространство, в което могат да се търсят пасове зад гърба на отбраната.

Това беше експлоатирано от „червените“, като основна заслуга имаха Садио Мане, Дивок Ориги и понякога Анди Робъртсън, които всички предлагаха страхотно движение за отбраната на Евертън. Този подход можеше да доведе както до шанс за някой от нападателите да излезе сам срещу Джордан Пикфорд, така и за спечелването на топката високо по терена, ако все пак защитниците на гостуващия тим се справят с първоначалното подаване. Именно така се стигна до третото попадение за Ливърпул, както и до няколко други ситуации.

 

За Евертън обаче се появи и един твърде чест проблем през сезона. „Карамелите“ са твърде несигурни при справянето с контраатаки на противниците, като това беше експлоатирано особено видно при първото попадение в срещата за домакините. Гостите бяха хвърлили твърде много хора пред топката, което остави само 3-та централни бранители, както и полузащитникът Том Дейвис зад нея. Разбира се, това е твърде малко, за да бъдат покрити всички ключови зони при преходи и комбинацията между Садио Мане и Дивок Ориги даде своя резултат.

 

Мениджърът на гостите усети, че трябва да промени схемата на игра на отбора си, за да спре постоянните прецизни дълги топки зад защитната линия. В 35-та минута той смени халф-бекът Джибрил Сидибе и на негово място вкара Бернард. Това наложи смяна на формацията в защита на 4-4-2, като Ричарлисон излезе до Доминик Калверт-Люин, за да може отборът да не дава толкова пространство на защитниците на противника.

Евертън все пак имаше своите добри моменти в нападение и стигна до едно попадение в първия половин час. Генерално съставът на Марко Силва имаше достатъчно техническо качество, за да създаде проблеми на своя съперник. Това беше особено валидно, тъй като в редица случай си личеше, че защитаването в 4-4-2 не е чак толкова добре отработено от домакините. Към края на частта гостите създадоха 2-3 не лоши положения, като имаше и доста хубави сцени на изнасяне на топката от тях страна.

 

След смяната на постройката на Евертън обаче мачът стана доста хаотичен до края на първото полувреме. И двата отбора играеха с разновидности на 4-4-2 и това предложи повече индивидуални битки по терена и до много моменти на смяна на притежанието на топката. Логично класните офанзивни играчи на терена се възползваха и до полувремето бяха отбелязани по още един гол от всеки от отборите. Почивката дойде при 4:2 за момчетата на Клоп.

В първите 20-на минута на втората част нещата на терена не се промениха значително. Лвиърпул успя да се настани в противниковата половина след серия от свободни удари и корнери около вратата на Пикфорд, но и двата тима не може да се каже, че контролираха напълно събитията на терена.

Около 70-та минута Клоп направи тактическа промяна, за да доведе мача до завършек. Джордан Хендерсън замени Адам Лалана, като „червените“ минаха в 4-3-3 с топката и 4-5-1 без нея. Това позволи значително по-добър контрол над топката, като домакините се завърнаха към най-добре оттренираната си формация. На няколко пъти момчетата на Клоп успяха да преодолеят пресата на Евертън и да създадат две чудесни възможности за Садио Мане, който обаче опропасти и двете. В крайна сметка до 5-ти гол се стигна в последната минута на срещата. След чудесна работа на Фирмино, който преодоля Холгейт по фланга, защитата на Евертън показа доста сериозна незаинтересованост и остави Джорджиньо Вайналдум сам в наказателното поле. Холандецът разстреля Пикфорд и оформи крайното 5:2.

 

Заключение

Ливърпул продължи победния си марш, показвайки, че може и да е достатъчно гъвкав и адаптивен при необходимост. Домакините излязоха без две от големите си звезди, но се възползваха отлично от слабостите на стратегията на Евертън и общо взето решиха двубоя за едно полувреме. За играчи като Джердан Шакири и Дивок Ориги това беше добре оползотворена възможност да покажат, че ще имат своята роля до края на сезона.

За Евертън това може да е преломен момент. Мениджърът Марко Силва е под напрежение от седмици, като може би това ще е последният пирон в ковчега му. „Карамелите“ се представиха много добре при гостуването на Лестър и в не малка степен късметът им попречи за по-добър резултат. На „Анфийлд“ обаче те се изправиха срещу подчертано по-вариативен съперник и това си каза думата.