Юрген Клоп сглоби невероятен отбор, който върви само нагоре

Виждал съм какво ли не в английската Висша лига през живота си. Спомням си времената, в които Астън Вила и Норич съперничеха на Манчестър Юнайтед за титлата. Невероятният успех с милионите на Джак Уокър в Блекбърн и шампионската им титла през 1995. И ако тогава това се считаше за изненада, какво да кажем за Лестър на Клаудио Раниери през 2016. Видях как във Висшата лига дойдоха големи треньори и я промениха. От  Арсен Венгер до Жозе Моуриньо, от Пеп Гуардиола та до Юрген Клоп. Видях непобедимия сезон на Арсенал. Видях шампионския гол на Серхио Агуеро в последната възможна секунда срещу Куинс Парк Рейнджърс. Видях българин шампион – Димитър Бербатов. Видях и българи, които не оправдаха очаквания… Но това, което не бях виждал беше Ливърпул да стане шампион.

По някаква извратена от съдбата нишка, този тим, който имаше толкова невероятни играчи и треньори през годините, някак все изпускаше трофея. Като започнем от Улие, та през Бенитес и Брендън Роджърс, Ливърпул често беше близо, но все не стигаше до триумфа. Но не и този път!

Ливърпул фенове

източник: Gulliver/GettyImages

Дори глобалната пандемия с коронавирус не успя да спре марша на червените към титлата. Да, забави го с 3 месеца, но неизбежното се случи снощи. Признавам си, че мъничко съжалявам. Не, че Ливърпул стана шампион, това е напълно заслужено. Съжалявам, че трофея не се реши в директния сблъсък с Манчестър Сити следващия кръг. Защото така Ливърпул напълно щеше да докаже на всички превъзходството си. Превъзходство, което има от първата до последната среща този сезон. 23 точки аванс 7 кръга преди края. 28 победи от 31 мача! Една единствена загуба… Цифрите са категорични. Но това, което трябва да се изтъкне е, че най-накрая всичко в Ливърпул си пасна на мястото.

Ливърпул фенове

източник: Gulliver/GettyImages

Преди имаше проблеми със собствениците – всички помним карикатурите Хикс и Джилет. Сега други американци са начело, но най-добрата индикация, че работят добре, е че никой не говори за тяхното управление.

Имаше добри треньори като Улие, Бенитес, но все мъничко не им достигаше. С идването на Юрген Клоп, обаче Мърсисайд намери своята фигура обединител. Фигура зад която винаги са всички, и която всички харесват. Фигура, която ще се нареди до легенди като Шанкли, Пейсли, Фейгън.  А и Клоп прави нещата съвсем по „Ливърпулски“. Отборът играе зрелищен, спиращ дъха футбол. Вкарва много голове. Има млади местни играчи пробили от академията. Трансферите, някои за не малко пари, са точни, и покупките пасват на местата си. И най-важното – Ливърпул най-накрая намери късмета си. Защото без капчица шанс няма как да си шампион не зависимо колко силен си. Когато никой не се подхлъзне в неподходящия момент, нещата се получават.

Ливърпул фенове

източник: Gulliver/GettyImages

Мнозина се съмняваха в началото, когато Клоп дойде. Мнозина казаха, че Мохамед Салах е твърде скъп за 40 млн. паунда и вече се е провалил в опита да блесне във Висшата лига. Но Клоп знаеше, че египтянина ще му бъде полезен и той го доказа с купищата голове. Садио Мане загатна за потенциала си в Саутхемптън (вкара хеттрик за по-малко от 3 минути срещу Астън Вила), но Клоп го разви и направи изумителен голмайстор, който бележи със забележително постоянство. Липсващата част от пъзела се оказа Върджил ван Дайк. Той дойде за 75 млн. и веднага оправи защитата на тима. Това, което дърпаше отбора надолу.

Вече 3 години Ливърпул е на изключително високо ниво и го поддържа с лекота. Игра два пъти поред на финала на Шампионската лига и го спечели веднъж. Няма загуба у дома в първенството вече 3 г. Спечели епични битки с другия властелин в Англия в последните години – Манчестър Сити. Дори разочарованието от загубата от Реал Мадрид на финала в Европа, не повлия на този Ливърпул.

Защото колкото и пъти преди Ливърпул да беше близо до титлата, на следващата година се връщаше назад. А при Клоп посоката е само една – напред и нагоре.

Ливърпул фенове

източник: Gulliver/GettyImages

През 2017-18 Ливърпул вкара 135 гола във всички турнири – нещо, което клуба е правил само веднъж преди това в историята си. Мохамед Салах бе голмайстор с 32 попадения – рекорд за сезон с 38 кръга. Вкара 44 пъти във всички турнири. Спечели всички индивидуални награди. Тримата с Фирмино и Мане реализираха 91 пъти! Но това не беше достатъчно.

През миналия сезон Ливърпул притискаше шампиона Манчестър Сити през целия път. Постави куп рекорди, завърши с 97 точки и въпреки това не стана шампион. Не стана за милиметри. Онези 13 срещу Манчестър Сити. Имаше 7 точки аванс на 3 януари, когато загуби от Ман Сити. Но както казахме Ливърпул на Клоп се развива. Този сезон разликата с Ман Сити ставаше все по-голяма и по-голяма. Червените може да печелят титлата за първи път във Висшата лига, но ще го направят с една от най-големите преднини в историята.

Фил Томпсън го каза след триумфа снощи. „Ние се върнахме обратно на нашето клонче“ (визирайки цитата на Алекс Фъргюсън, че ще свали Ливърпул от клончето им“). Греъм Сунес допълни съвсем точно, че „Никой, не може да каже, че не го заслужаваме“.

Аз ще кажа, че вече мога да добавя към списъка с нещата, които съм видял във Висшата лига и трумфа на Ливърпул. Какво обаче ще видим следващият сезон? Защото винаги има какво ново да се види. А както шампионите винаги казват – Най-трудно е да се задържиш на върха.