Нападателят на Ливърпул - Диого Жота, даде специално интервю пред DIEMA XTRA за предаването "Премиър лийг Токшоу". Офанзивният футболист на "червените" говори за първия сезон на Ливърпул под ръководството на Арне Слот, както и за любимото си хоби извън терена - гейминга. Жота разказа и как се работи с феномена Кристиано Роналдо и с какво славният португалец е помгонал най-много в неговото развитие.

Здравей, Диого. Срещу теб е фен на отбора и все още е неописуемо чувството след победата над Евертън. След като емоциите са все още силни, можеш ли да ни преведеш през това какви са емоциите да вкараш победен гол в дербито на Мърсисайд на Анфилд?

Здравей, чувството винаги е хубаво, когато вкараш, но вчера, заради моментът, в който се намираме, борейки се за титлата, която всички искаме, и разбира се това, че става въпрос за дерби, беше специален момент, който лично аз ще запомня за дълго време. Беше много важно заради всичко това, но и заради това, че не вкарах много голове напоследък и беше голям момент и за мен да прекъсна това и да донеса трите точки на отбора е огромна чест, особено на този етап.

Аз не съм футболист, какво преминава през главата на човек, когато вкара гола, всеки скача наоколо, но какво се случва в твоята глава?

Трудно е да се каже, просто си толкова щастлив и това са моментите, за които играеш като нападател. Това е нещото, което искам най-много и на което се наслаждавам най-много – да вкарвам голове. И когато го направя и знам колко много означава за съотобрниците ти и целия стадион, безспорно моменти, които помня дълго време.

Нека направим крачка назад и поговорим за времето ти във Уулвърхямптън Уондърърс. Имаше ли момент, в който осъзна „Уау, играя добре и може би един ден ще мога да играя за някой от лидерите във Висшата лига“?

Трудно е да се каже, мина доста време. Но да, от момента, в който се изкачихме в Елита се спраяхме много добре във Висшата лига и имахме много силен отбор. Ясно е, че ти трябват добри играчи, за да направиш това, а ние имахме доста и да – опитваш се да се представиш добре и да стигнеш до най-големите отбори във Висшата лига. И някак си стигнах до възможността да направя точно това и затова го правя и сега.

Толкова си ефективен при играта с глава. Как го правиш? Ти си добър в дрибъла, играта с двата крака, но удари с глава? Как си толкова добър, не си най-високият играч. Позиционирането ли е отговорът, тренировките?

По малко и от двете. Всичко е до тайминга според мен, защото по-висок играч ако тръгне в същото време с теб, най-вероятно ще спечели високата топка. Нямам какво да направя. Но може да опиташ да ги изненадаш – да тръгнеш по-рано или по-късно. Трябва да разчетеш ситуацията. Не се случва постоянно, защото не съм най-високият играч, но когато стане, трябва да дам всичко от себе си да вкарам гол. Това бе нещо, което развих като дете, винаги тренирах удари и с двата крака, но и с глава, защото исках да бъда най-добрият играч, който можех. И със сигурност, опитвайки да зачеркна всички кутийки с умения е отговорът.

Аз самият съм геймър, в даден момент дори имах възможност да работя с националите на България по ФИФА. Също така, всяка година правя отбор от минали и настоящи звезди на Ливърпул – в момента в атака имам една от твоите специални карти, както и Кени Далглиш и Мохамед Салах. Разкажи ми повече за гейминга в живота ти – как това ти помага да се възстановиш психически след мач? Понякога не се ли случва да се ядосаш на играта?

Да, винаги съм настроен много състезателно във всичко, което правя и когато играя, аз съм същият. Може ти да знаеш, че имам и професионален eSports отбор, също така и мениджър, с когото често говорехме, особено в началото за това как мога да се подобря. Но лично за мен, спокойствието е важно. Например в дните на мача, ако мачът е късен, винаги играя на конзолата през деня. Това е нещо, което правя от много време и ми помага да се успокоя, защото в по-голяма част от случаите печеля и затова не се оказва толкова стресиращо, колкото да много от останалите играчи.

Иска ми се да попитам – има ли играч в настоящия отбор, който ти създава проблеми, когато играете един срещу друг на FC25? Помня, че спечели срещу Трент Александър-Арнолд по време на пандемията в ePremier League, когато футболистите представялваха клубовете си. Но сега, 5 години по-късно, може би някои от новите момчета в отбора са добри?

Да, Трент така и не поиска реванш, може би знаеш защо. Но в днешно време, понякога играя с Конър Брадли и Куивин Келехър. Но те по-добре да играят един срещу друг, отколкото срещу мен. Въпреки че Конър бе близо до това да ме победи в един от последните ни мачове, но винаги целта е да се забавляваме и да събираме моменти и спомени, които ще запазим завинаги, отколкото самите мачове.

Иска ми се да те попитам за Мохамед Салах – вероятно един от най-добрите играчи в историята на Висшата лига. Какво е да играеш до него и разбира се, много други играчи, които са страшно добри?

Винаги е нещо хубаво, знаеш броя на головете и асистенциите през сезона изглежда като шега. Не мисля, че получава заслуженото признание относно това какво направи през този сезон, ако трябва да съм честен с теб. Защото е толкова по-напред от всички други, че направо е лудост човек да си помисли да направи подобен сезон в съвременния футбол. И за нас, като отбор, е много важно, защото ни донесе толкова много точки и знаем, че е там, за да ми повдигне, когато може и е много важно да имаш играч като него в отбора.

Ти вкара първият гол в ерата „Арне Слот“, вкара в победа №2000 в Английския елит, вкара гол №10 000 в историята на клуба през 2020г. Мисля си, че Диого Жота е орисан да бъде част от историята на Ливърпул. Това нещо, за което мислиш ли е?

Не, не мисля за това. Понякога дори не знам, че пиша история. Помня, когато вкарах 10 000-я гол, защото в социалните мрежи хората говореха за това, но не е като да го знаех, когато бях на терена. Може да се каже, че е съвпадение. Ясно е, че обожавам да вкарвам голове, вкарах доста и някои са по-важни от други, но вярвам, че всеки път като вкарам топката във вратата съм най-щастливият човек, който играе футбол и това е нещо, което опитвам да направя.

На каква позиция предпочиташ да играеш – ляво крило или централен нападател?

Предпочитам да играя, винаги отговарям така на този въпрос. Очевидно е, че с този треньор, аз съм нападател. Той бе ясен относно това още от първия ден. С Юрген, можех да играя и вляво, и вдясно, и в центъра. В националния отбор при последния мач (визира реванша с Дания от 1/4 финалите на Лигата на Нациите) играх вляво. Готов съм да играя на всяка позиция, ще опитам и ще играя, давайки всичко от себе си, но дори да играя ляво крило, не съм просто играч, които стои до тъчлинията и се надиграва с дрибъл при ситуации 1 на 1. Това не съм аз. Можеш да пуснеш различни играчи на една и съща позиция и да получиш различни неща, а аз винаги играя като Диого Жота без значение къде започвам.

Ти спомена националния отбор. Игра доста мачове с един от най-великите в историята на футбола – Кристиано Роналдо. Какво научи от него?

Най-великият!

Добре, както кажеш!

Невероятно е, ако трябва да съм честен. Помня веднъж, не съм сигурен срещу кой играехме, може би Литва, но не съм на 100% сигурен. Но не играехме добре, на полувремето всички са притеснени, труден мач е. И когато излизаме към терена, в тунела, той казва „Спокойно, следващия шанс ще вкарам.“ И аз си помислих „добре“. Излизат на терена и след малко, Кристиано вкара и си помислих: „Дааа..“. Бях на пейката и си помислих, че това бе невероятно. Всички години, в които съм го гледал по телевизията в моя случай, а след това да мога да споделя моменти с него на терена, а той още продължава да впечатлява, дори на 40. Вкара в последния мач. Невероятен е начинът, по който работи и се готви за мачове. Дори начинът, по който яде, той е модел на подражание за всички нас и е като мечта да мога да споделя тези моменти с личност като него и човек, който е направил всичко това в света на футбола.

Навлизайки в последните мачове от сезона, напрежението покачва ли се, когато се борите за титлата?

Да, мисля, че е неизбежно. Били сме в тази позиция и преди, същите тези играчи, миналата година например към края все още бяхме на върха в класирането и не успяхме да направим силен край на сезона, така че мисля, че сега имаме повече опит, самоувереност и се надявам да успеем да се справим в края на сезона, това винаги е най-трудната част. Затова и победата срещу Евертън беше толкова важна, за да започнем финалния спринт по най-добрия начин.