Общо 52 точки, 68 отбелязани гола и първо място в класирането. Едва ли някой си е представял подобен развой на сезона през лятото, но Монако преобърна битката за титлата във Франция с главата надолу.

Нека се върнем няколко месеца назад и отправим поглед към медалистите от миналата кампания. Лято е, а Пари Сен Жермен е обявил пристигането на Унай Емери в отбора.

Специалист, чиято репутация предвещава триумф там, където парижкият тим не успяваше да пробие – в Европа. Подкрепен от привличането на имена като евробоеца Гжегож Криховяк, работил заедно с Емери в Севиля, както и възродения Хатем Бен Арфа.

Да пропътуваме 460 километра на юг. Ценна победа за Лион в лятната война за задържането на големите звезди, както и подсилване на отбора там, където изпитваше най-сериозни проблеми – в защита.

Поглед и към Лазурния бряг. Там Монако ближеше своите рани, след като пропиля сериозен аванс и загуби второто място. А в отбора имаше много въпросителни – почти изцяло обновена защита, нова схема на игра, както и колумбийски нападател с минимална игрова практика от последните две години, който се и контузи точно преди старта на сезона.

Да, става въпрос точно за Фалкао – острието на "монегаските", което сега намира място в заглавията. Седем месеца и общо 17 гола по-късно, именно капитанът на Монако е олицетворението на промяната в клуба като цяло.

Отписван от мнозина, Тигъра внесе нужните корекции в играта си, за да се адаптира към действителността. Загубил прочутата си скорост, Фалкао трябваше да разчита на своя опит в наказателното поле и умните действия – а второто му попадение срещу Ница доказа, че той се справя прекрасно с тази задача.

Важна за формата на колумбиеца е и неговата симбиоза с Валер Жермен. Двама нападатели, които са много зависими един от друг, но които заформят най-опасната комбинация в атака – когато единият не успява да порази целта, то другият го прави.

Самият Фалкао е говорил за своето предпочитание да работи именно с Жермен, а представянето на двамата капитани на тима от Княжеството през сезона е доказателство за това.

Корекции имаше и в защита. Победата срещу Ница показа именно това – крайните бранители Бенжамен Менди и Джибрил Сидибе се включваха в атаките на тима само тогава, когато бяха сигурни, че няма опасност за Монако в защита; грешка, често допускана по-рано през сезона.

А дуото в центъра Камил Глик и Жемерсон изтри всякакъв спомен за подигравката, която си направи Марио Балотели в първия мач между двата отбора през сезона. Сега Супер Марио беше плътно охраняван и напълно обезличен от поляка и бразилеца, като изигра със сигурност най-лошия си двубой във Франция.

Но да се върнем към цялостното представяне на Монако. По това време преди година бе дадено началото на края в борбата на "монегаските" за първите две места. Сега тимът на Леонардо Жардим показва напълно различно лице, а преките двубои с конкурентите за титлата вече отминаха.

Равносметката? Четири точки от шест възможни срещу шампиона, сладък реванш в точния момент срещу крайморския съсед, сто отбелязани гола във всички турнири и продължаване на битката на всички фронтове – строената в продължение на повече от 13 години стена между Монако и спечелването на трофей изглежда обречена да рухне.