За пореден път той стои – или лежи, стига да е в наказателното поле - пред вас. Виждате го изправен в целия му блясък и все така затънал до гуша в тъмната си слава.

Наричайте го както искате. Канибала, Животното, Джак Изкормвача, ако щете...

И преди някой да се объркал – това не е нито защита, нито декрет за публична екзекуция. С тези неща предстои да се занимаят едни други хора, които на случаен принцип решават да вземат 7 допинг проби от симпатичен северноамерикански тим и още по-случайно си удвояват заплатите...

Няма какво толкова да си кажем за Луис – да беше веднъж, можеше да мине за изблик на нерви. Ако всичко беше спряло до втория път, след година-две (а може би и още няколко Златни топки или обувки) нови и по-светли страници във футболната история щяха да избутат случката. След време някой можеше да я изрови, но отзвукът нямаше да е същият. Третото ухапване обаче окончателно елиминира подобна вероятност.

Стреляйте на месо, защото Суарес си го заслужи. Изумителна е способността на Ел Пистолеро да гризе кървави късове от собствената си репутация. Единия ден е на върха, след като сам-самичък кастрира един по един „трите лъва“. На другия за секунда решава, че може да се метне трупешката в мътния гьол, за да вкуси алангле по киелински.

Суарес трябва да бъде наказан за уклона си към себеподобни, всичко друго ще е сериозен удар по авторитета на ФИФА. Две години обаче изглеждат много. Да, вече текат дискусиите около това коя проява е по-опасна за здравето на един футболист: ухапването или влизането като това на Маркизио, за което италианецът бе отстранен директно от игра? Погледнато от този ъгъл, освен ако уругваецът не секретира отрова като пепелянка, едва ли би могъл да прекрати нечия кариера. Докато вчера Аревало Риос единствено благодарение на късмета се размина с уплаха.

Да сравняваме само на базата на физическия аспект в същото време изглежда някак едностранчиво. Футболът все пак е изграден около морални ценности като спортсменство, честна игра, уважение. А по отношение на тях Суарес вече окончателно се утвърждава като ренегат.

Истината е, че дори да бъде наказан, колкото и жестока да е санкцията, той няма да се промени. Може и да чуем някакви извинения – каквито този път липсват за разлика от случая с Иванович - но те няма променят нищо. Просто ще замажат положението, колкото да покажат, че шляпването през ръцете (или направо през устата) е имало някакъв ефект. Дори съм готов да се обзаложа, че до края на кариерата си Луис може да избухне още и още пъти. Защо ли? Ами за него футболът, теренът, топката, вратата – всичко това е една джунгла. Бедното детство в родината го е научило да оцелява безогледно. Силният изяжда слабия. Суарес няма как да избяга от природата си. Със същия успех можете да се надявате, че ако много силно го искате, можете да смените цвета на очите си. Второто се получава само с хирургическа интервенция.

За Суарес лек не може и няма да бъде намерен. Хапете го, щипете го, бичувайте го – той ще продължи да играе като бясно куче.

Единственият шанс е някой да го спре по неговите правила – като го изяде. Имам предвид на терена, не буквално, надявам се. За Англия и Италия това се оказа непосилна задача, сега наред е Колумбия.

Така че, хора, изяжте го, ама наистина! Защото иначе той ще продължи да ви тормози – или забавлява – къде с изцепките си, къде с поредния вързан на фльонга защитник.