Златно правило във футбола е, че когато назначаваш нов треньор в търсенето на нещо различно или промяна на статукво, което не те задоволява, то имаш дълг към този наставник да му подсигуриш играчите, с които би могъл се справи с поставената мисия. В това отношение битува една заблуда. Заблуда, според която всичко опира до това намериш и привлечеш правилните изпълнители.

Това е само едната част от процеса. Другата, не по-малко важна по своята същност, е да се освободиш от настоящите изпълнители, които просто не отговарят на вижданията. Без значение дали става дума за резерви или истински, неподправени звезди.

През годините си като треньор Хосеп Гуардиола неизменно се сблъскваше с предизвикателството да накара тимовете си да играят по един определен начин. Наставникът успя да доведе до качествени трансформации навсякъде, където работи (и продължава да го прави) – Барселона, Байерн Мюнхен и Манчестър Сити. Това съвсем естествено не мина и без големи жертви през тези 8 сезона, като специалистът действа достатъчно твърдо, лишавайки се от топ състезатели. Всичко обаче беше подчинено в името на голямата цел…