Темата „расизъм“ очевидно е много болезнена на Острова. Впрочем, същото може да се каже и за отвъд океана, в Америка. Поредните, които си изпатиха сериозно от изпуснати нерви и приказки, са двама от водещите футболисти в английското първенство – Луис Суарес и Джон Тери.

Далеч съм от мисълта да одобрявам расизма, това е безспорно негативно явление. Но не е ли прекалено крайна и пресилена реакцията на футболните власти при наказанията? Осем мача санкция за Суарес, а за Тери наказанието може да означава и край на кариерата.

Някак си не звучи много логично за счупен крак на съперник или за сбиване санкцията да бъде по-малка от тази при една лоша дума, макар и на расистка основа. Да не говорим, че далеч по-грозни псувни летят безнаказано по всички стадиони на всички континенти.

Сънародникът на Суарес Густаво Пойет отбеляза, че в Уругвай живеят безпроблемно хора от различни раси и думата „черен“ за тях не е обидна. А Марио Балотели с право попита, щом като от ФА се базират само на думите на потърпевшия от действието на Суарес Патрис Евра, то самият тъмнокож италианец може да заяви, че целият Манчестър Юнайтед го е обиждал на расова основа. Върви доказвай противното, тогава...

Расизмът е лошо нещо. Но не е добре и да се залита прекалено в тази посока. Или поне на нас така ни изглежда оттук, на Балканите.