Ливърпул прави най-силния си сезон от десетилетия насам. „Червените” гравитират между първата и втората позиция в класирането, сменяйки местата си с Манчестър Юнайтед, въпреки че тимът на сър Алекс Фъргюсън е с мач по-малко. Въпреки всичко Ливърпул записва най-доброто си класиране в историята на Висшата лига, и най-важното – все още се намира в борбата за титлата.

Въпросът, който вълнува привържениците на отбора, а и не само тях, е дали славният някога гранд ще издържи до края и ще триумфира с така жадуваната 19-та титла. Факт, който би променил изцяло новата история на тима от „Анфийлд”.

Присъщо за хората изпълнили легендарната трибуна „Коп” е да вярват, въпреки обстоятелствата, въпреки загубите, въпреки слабите моменти, въпреки всичко. Те просто вярват до последно, защото знаят, че може да се случи. Именно те са част от специалното на „Анфийлд”, което успя да види и самият Специален (Жозе Моуриньо).

Какво може да спре „червените” към титлата?

За мен отговорът е един – Рафаел Бенитес. Тактикът на няколко пъти вече показа, че напрежението в Англия и специално във Висшата лига не му понася. Всичко започна точно преди един месец, когато Рафа нападна открито сър Алекс Фъргюсън и Манчестър Юнайтед, усещайки в тяхно лице най-голямата заплаха.

Испанецът пропиля редица важни точки, благодарение на които в момента Ливърпул можеше да бъде еднолично на върха и то с комфортна преднина пред вечния съперник. Бяха загубени ценни точки в мачове, които минаваха в графата „Задължителни победи”. В крайна сметка тези срещи се превръщаха в равенства (и то у дома), а след всяка една от тях испанецът се оправдаваше с едно и също – „Важно е, че не загубихме”. Може би и това е важно, но в крайна сметка, никой не може да стане шампион, не само в Англия, а където и да е, с равенства.

Вчера картинката бе на път да се повтори срещу Портсмут, отбор, който до края на сезона ще се бори за оцеляването си, ако отново не бе блеснала звездата на Фернандо Торес. Вездесъщият нападател се появи на терена в самия край на мача, но с акуратното си изпълнение с глава в последните секунди запази усмивките върху лицата на червените фенове. Всеки знае обаче, че това не може да продължава вечно.

Съставът

В началото на сезона Ливърпул загатна, че може би тимът се е отърсил от влиянието на лидерите Стивън Джерард и Фернандо Торес. Все повече футболисти имаха смелостта да поемат отговорност и да водят тима напред. С течение на мачовете и особено след травмите на испанския нападател, се видя, че това не така. Може би истината е, че това няма как да се случи. Вижте състава и на това, което разчита Бенитес! На „Анфийлд” акостират футболисти като Андреа Досена, Филип Деген, Лукас Леива, Давид Нгог, Райън Бабел, Ел Жар... списъкът е дълъг. Футболисти, които никога не биха разбрали какво значи Ливърпул в пълния му смисъл. Футболисти, които никога не биха имали характера и сърцето на Стивън Джерард и Джейми Карагър например. Футболисти, които никога не биха стъпили на „Анфийлд”, ако мениджър на отбора бе човек различен от Рафаел Бенитес. Сигурен съм, че инатът и твърдоглавието на испанеца ще се окажат пагубни за отбора. Дано не съм прав, но си го мисля... сигурен съм също, че още много хора смятат като мен.

Най-пресният пример за подценяване на ситуацията: Роби Кийн. Футболист с безспорна класа, който можеше да се окаже от решаващо значение в определен момент, бе разкаран от „Анфийлд” само шест месеца след покупката му. Може би през лятото ирландецът наистина бе купен насила за сметка на Гарет Бари, който бе първи избор за Бенитес, но въпреки това испанецът нямаше никакво право да действа по този начин поне до края на сезона. Кийн бе продаден (и то на загуба), а на негово място не бе взет никой, което допълнително ограничава възможностите на Бенитес. Колкото и да подкрепя младите футболисти в отбора като Ел Жар, Пачеко, Немет, Нгог, самият той знае, че те не са ключът към титлата. Невъзможно е.

Бъдещето

Както споменах и по-горе, сигурен съм, че всеки свързан по някакъв начин в мърсисайдския колос вярва. Така ще бъде и до последния кръг. Просто така трябва да бъде. Факт е, че всеки един мач до края на сезона обаче ще бъде като финал и Ливърпул ще има нужда от подкрепа. И ще я получи. Ливърпул е специален клуб, клуб на крайностите. Нещата никога не са ставали по лесния начин.

И този път няма да е така.